четвъртък, 29 септември 2016 г.

СЪС ЗАКОНОВА ПРОМЯНА ОСИНОВЕНИТЕ ЩЕ РАЗБИРАТ КОИ СА БИОЛОГИЧНИТЕ ИМ РОДИТЕЛИ




Със законова промяна осиновените ще разбират кои са биологичните им родители


Преди близо 2 години зам. мин. на правосъдието г-жа Мичева обеща на "Сдружение на осиновените Къде си ?" пред Господари на ефира, че чл.105 от СК за разкриване произхода на осиновените лица ще се промени. Беше на мнение, че е остарял и трябва да се вземе пример от другите Европейски страни.
След близо 2 години г-жа Мичева заявява, че си е спазила обещанието, НО дали е така. Да видим !!!

1- Сегашният закон гласи, че ако имаш важни обстоятелства ще имаш право да разбереш произхода си, СЪДА ЩЕ ПРЕЦЕНИ дали ги имаш тези важни обстоятелства.
В предложените промени от г-жа Мичева пише, че съвета за достъп до информация за произход ще решава. Как ще се одобрява не се знае.

2- Сегашният закон гласи, че биологичните родители се уведомяват и разкриването на произхода се извършва само с тяхно съгласи .
В предложените промени от г-жа Мичева пише. че разкриването на произхода ще става само със съгласието на биологичната майка.

Ние от Къде си питаме: Как по точно г-жо Мичева си спазихте обещанието?
С какво е по-различен новият текст от сегашния ?
Разликата е само тази, че съда е заместен от съвет и от НПО-та!!!!
Срамота е да се подигравате с осиновените в България, а ние разчитахме на вас !!!!!


Една от администраторите на групата "Къде си ?"-Дарина Атанасова разказва

О Т К Р И Т А
____________
Една от администраторите на групата "Къде си ?"-Дарина Атанасова

"Дойде деня и аз да се похваля с нещо положително . Днес следобед цял ден бях с моите братя. Мога само да кажа, че това е най-хубавото нещо, което ми се случи в цялата тази моя история.
Те са просто чудесни. И тримата ме приеха с отворени обятия и са много щастливи, както и аз. Запознаха ме и с леля ми, на биологичния баща сестрата, тя също много добре ме посрещна. Каза, че брат и /биологичния баща/ е разказвал, че има дъщеря, но не са му вярвали. Мислили са, че ги будалка.
Накрая не можахме да се разделим.
Това беше един от най-хубавите дни в живота ми.
Чувствам се много, много щастлива. Имам си това, за което винаги съм си мечтала. Мечтата ми беше да имам брат, а сега имам не 1, а цели трима.
Най-прекрасните братя, за които човек може да си мечтае!"

сряда, 14 септември 2016 г.

От „Къде си” искат промяна, а не подмяна

Промяна, а не подмяна. За това се обявяват категорично от сдружение на осиновените „Къде си" по повод готвените промени в Семейния кодекс, за които в момента върви обществено обсъждане.

Реално обаче най-голямата неправителствена организация от обществена полза не е включена в дискусиите, а вероятните причини биха били много. Още повече, че Дарина Атанасова, един от съпредседателите на сдружението получила телефонна заплаха. Но, не това е важното. Според Атанасова и Ивелина Петкова, която е вторият съпредседател на „Къде си", важното е промените да случат и то в полза на трите засегнати страни-осиновени, осиновители и биологични родители.

А осиновените деца искат едно единствено нещо-да открият произхода си, да се срещнат с биологичната си майка, да научат какво се крие зад сухата констатация-биологичен баща-неизвестен. Разкриването на тайната води след себе си много въпроси, смятат Ивелина Петкова и Дарина Атанасова. Споделиха ги в един откровен разговор в студиото на Дарик радио Стара Загора.

Чуйте прикачения звуков файл на този сайт: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1605440

И Ивелина, и Дарина имат своите истории зад гърба си. Те са осиновени и най-добре биха били полезни на законотворците заради изживяното, заради времето на въпроси и трудното достигане на отговори. И двете жени не крият миналото си, готови са да го споделят за пореден път. Но тяхната мисия е друга-да намерят пресечната точка, която би улеснила трудния процес по разкриването на произхода.

На над 200 човека са помогнали от „Къде си" да се открият за близо три години, а законотворците могат да почерпят опит и идеи от сдружението, защото това което предлагат е онова, от което се нуждаят осиновените.

сряда, 3 август 2016 г.

ОТ ЕДНА БИОЛОГИЧНА МАЙКА

ОТ ЕДНА БИОЛОГИЧНА МАЙКА
_____________________________

Много от БМ, крият от семействата си, че са изоставили дете, само за да не подронят авторитета на "безупречна майка и жена"! Когато изоставеното дете я открие и иска да се срещне с нея, за да поговорят, тази майка за втори път отхвърля детето си! Вие на това майка ли казвате? Нищо лично към никого, аз също съм БМ, но тези БМ, които лъжат и отхвърлят за втори път детето си - не ги трая!

Една майка, която е била принудена да изостави детето си, не го забравя, не го отхвърля отново! Както казах, аз също съм БМ, но всички от моето семейство, от приятелите ми, от познатите ми, знаят, че имам дете, което е осиновено и един ден, ако то пожелае да ме познава, да потърси помощ и подкрепа, винаги ще е добре дошло в моят дом!

И не ми пука на кой му изнася или не! Или хората ме приемат такава каквато съм, дори и съпругът ми, или нямат място в моят живот! Никога от никого не съм крила за това дете и няма и да го направя, защото това дете съм го създала с любов и въпреки, че по известни причини съм го загубила, то винаги е в сърцето ми и в мислите ми! И така ще бъде, докато съм жива!

Всеки бърка на млади години, но важното е да си признаваме грешките, да бъдем по-добри!

И какъв живот е това, ако трябва да живееш в лъжа и страх, че един ден истината ще излезе на бял свят! Не задължавам никого да мисли като мен, но няма как да съм на страната на тези БМ, които са изоставили детето си и живеят в лъжа, тези които са готови за втори път да отхвърлят това създание, само и само да не си уронят "престижа"!

Молба от биологичната майка - Николинка Топалова към всички БМ

Молба от биологичната майка - Николинка Топалова 
към всички БМ
______________________________________________

"Здравейте приятели ! Днес искам да се обърна към всички БМ и да ги помоля за една дискусия, да ги помоля да преосмислят своят живот. Искам да ви помоля да не забравяме, че както сме родили сегашните си деца, така сме родили и другото, което сме изгубили.

Искам да ви помоля да помислите и да се решите да търсите децата си открито, да споделите с вашите семейства болката, която носите в себе си. Може и да се разсърдят, но със сигурност ще ви простят и подкрепят, защото ви обичат.

Нека обобщим какво искат осиновените деца. Искат да открият произхода си, да се видят с БМ поне веднъж, искат да знаят дали съжаляваме за случилото се преди години. Много ли е според вас? Според мен не е много. Ние БМ, даваме ли си сметка тези деца, колко са по-благородни и добри от нас?

По-благородни и добри, защото въпреки всичко те са ни простили, отворили са си сърцата за нас. Толкова ли е трудно да изречем думичката "прости ми"? Толкова ли е страшно да поискаме прошка, да разкажем на семействата си и да ги помолим да ни разберат и подкрепят, толкова ли е сложно и трудно да бъдем себе си, толкова ли е трудно да живеем живот без лъжи и тайни? 

Не, не е трудно и невъзможно, стига да го желаем наистина! Ще попитате какво ще се промени, ако го направим? Ще ви отговоря. Ще дишаме свободно, без да ни е страх, че случайно нашата така добре скрита тайна, може да излезе наяве. Ще спечелим разбирането и подкрепата на семействата ни, защото те ни обичат и ще ни разберат. Уважението на тези невинни изгубени деца, че въпреки страха, който носим в себе си, сме намерили начин да се изправим и признаем грешката си.

Какво по-хубаво от това да има спокойствие и нормален живот, нормални човешки взаимоотношения между всички! Моля ви да помислите, коментирайте, нека направим една дискусия в името на доброто, което заслужават тези деца! Трудно изглежда поради страха, страх от това как ще реагират семействата ни!

Ще ни подкрепят, защото всеки подкрепя и уважава истината! Нека бъдем себе си, нека докажем, че имаме сърца! Не е трудно да кажем ПРОСТИ, не е трудно да живеем без лъжи и тайни! Нека има щастие за всички! Глупаво е да се подменя закона, да ни влачат по шест месеца по психолози, ние не сме луди, нито пък ще ни е по-лесно да разговаряме пред някакви социални, които ще дебнат всяка наша дума, ще я изопачават, както на тях им е изгодно и накрая може и луди да ни изкарат!

Нека не позволяваме на трети лица да се месят между нашите отношения с изгубените ни деца! Нека не позволяваме да изкарват нашият живот на показ и достояние пред всички, че и да печелят от нашата болка! Моля ви, нека всяка БМ прочете написаното от мен и нека всяка си отговори по съвест! Моля всички за размисъл, докато не са подменили закона и стане късно, тогава няма да има връщане назад!

Благодаря ви!

Николинка Топалова 

О Т К Р И Т - Биологичен баща !

О Т К Р И Т - Биологичен баща !
10.01.1971г.-Стара Загора 
===========================

Скъпи приятели, след денонощни и мъчителни усилия открих биологичния си баща. За жалост е починал, но имам брат и сестра с които ще се запозная скоро. Искам да изкажа своите огромни благодарности на всички от "Сдружение на осиновените Къде си " в което и аз участвам , които ми помогнахте. Нямам думи с които бих могла да изкажа своята благодарност. 

Приятели, бъдете благословени. А на всички вас мили осиновени и търсещи ще кажа само едно БОРЕТЕ се, не се отказвайте. Живота е борба и ние сме борци за истината за своя произход!

33-годишно момиче, родено в Пазарджик и осиновено в Италия, търси биологичните си родители

Тя се казва Миленка Ненкова Михайлова с рождена дата 1 май 1983 година. Това, което знае, е, че има сестра - Иванка, която също е родена в Пазарджик през 1986 година. 

"Били сме изоставени и двете в дом за сираци в Калотина. Открих сестра си след дълго търсене. Тя живее в Америка, а аз в Италия. Семейни сме и искаме да знаем нещо повече за биологичния си произход", казва Миленка.

33-годишното момиче търси помощ в едноименната Фейсбук страница на Сдружението на осиновените "Къде си?". По този начин се надява, че някой, който прочете историята, ще има информация за истинските  родители.

Ежедневно осиновени хора от цялата страна публикуват личните си съдби в "Къде си?". Създателки на страницата са Дарина Атанасова и Ивелина Драганова. Те са осиновени и живеят в Стара Загора. Наясно са с психиката на изоставените. Когато разбереш, че си осиновен, минаваш през различни стадии. Първо се страхуваш, след това емоцията прераства в гняв и чувство за отмъщение. По-късно ти минава и прощаваш. Едва накрая се ражда нуждата да намериш корените си. Ние не търсим майките си, а искаме да знаем какъв е произходът ни. Жените, които са изоставили децата си, имат право да откажат среща. Но сме длъжни да пробваме, защото може да имаме братя и сестри, които да пожелаят да ни познават, разказва Дарина.

Според нея и останалите в сдружението е важно да се даде шанс на осиновените да знаят кои са биологичните им родители. През годините се е натъквала на скандални истории, които затвърждават мнението им, че истината за произхода трябва да бъде разкрита. За малко да се стигне до кръвосмешение, когато осиновени момче и момиче разбраха, че всъщност са брат и сестра. Бяха се влюбили и даже искаха да се женят. Една от бабите знаеше кои са родители им и като видя накъде отиват нещата, проговори. Ако не беше казала истината, можеше да извършат голям грях. И то без вина. Просто знаеха, че са осиновени, но никога не бяха потърсили истинските си родители, разказва Дарина./

Източник: Пазарджишка Марица http://pazardjik.marica.bg/article/read/10097