на страницата ни Къде Си !
Днес те вече са заедно и са много щастливи.
Благодарим ви !
Подкрепа на осиновени лица, биологични родители и осиновители във връзка с отпадане на тайната на осиновяване и осигуряване на достъп до данни за биологичния произход, помощ от специалисти, подготовка и иницииране на законодателни промени в нормативните актове, свързани с отпадане на тайната на осиновяване и осигуряване на достъп до биологичния произход на осиновените лица, съдействие с държавни, общински и международни организации във връзка с осиновяването.
вторник, 31 май 2016 г.
Среща на две сестри след 52 години !
на страницата ни Къде Си !
Днес те вече са заедно и са много щастливи.
Благодарим ви !
Най-вълнуващият ден от моят живот
искам да споделя с всички вас най-вълнуващият ден от моят живот. Срещнах се с биологичните си родители, които открих
благодарение на "Сдружение на осиновените Къде си ?".
Беше вълнуваща среща. Запознах се с тях. Сега търся биологичен брат роден на 08.06.1991 година.
На снимката сме аз и биологичните ми родители !
Благодаря ви от сърце !
Беше невероятно да прегърна моето второ аз
-------------------
Здравейте приятели , току що се прибрах от България и нямам търпение да споделя радостта си с вас . На 05.03.2015г. в групата Къде си , се открихме с моята дъщеря . Започнахме да контактуваме по скайп и така се сприятелихме . Срещнахме се преди 2 седмици . Беше невероятно да прегърна моето второ аз . Благодаря ви за подкрепата и за прекрасното ви отношение към хората . Обичам ви ! Бог да ви благослови !
О Т К Р И Т А след фалшифицирани документи в съда
Здравейте отново . Мога да кажа за себе си , че съм най щастливият човек на този свят . Днес пристигнаха резултатите от ДНК теста който се наложи да направим с дъщеря ми . Преди известно време с моето момиченце се открихме във Фейсбук групата Къде Си . Аз търсих дъщеря си, която е родена на 03.04.1973г. е град София , а тя търсеше своята биологична майка.
Писахме си , говорихме по телефона, видяхме се по скайп и по всичко личеше, че това е моята дъщеричка . Искахме да бъдем на 100% сигурни за това със съветите на групата, дъщеря ми успя да се добере до решението на съда.
Това беше най -нещастният ден за мен, както и за нея. Бяхме много разочаровани и отчаяни от това, което се видя в решението на съда. За нейна биологична майка бе посочено друго име, не беше моето. Случи се преди близо 6 месеца. Това не ни спря да продължаваме да поддържаме контакт. Дълбоко в себе си аз усещах, че това е моето дете. Реших да се дойда в България за да направим ДНК тест.
Днес се обадихме до клиника за да разберем резултата от теста. Не мога да ви опиша какво почувствах, когато разбрах, че теста е положителен. Тя е моята дъщеричка, моето детенце.
Благодаря на всички ви, че бяхте до мен и помогнахте на една майка сгрешила преди много години да получи втори шанс. Винаги ще бъда с вас. Целувки и късмет на всички ви !.
О Т К Р И Т А !
--------------------
Приятели открих дъщеря си !
Но как да повярвам след толкова години ??? Очаквам разговор с дългоочакваната моя ,мила дъщеричка. Разбрах ,че е добронамерена към мен. Всичко това се случи благодарение на администраторите на тази прекрасна група КЪДЕ СИ ? Благодаря и на всички участници в групата който бяха до мен и ми помагаха. Очите ми не са пресъхвали нито за миг. Това е нещо неописуемо. Пожелавам го на всеки с подобна съдба !
---------------------------------------------------------------------------
03.04.1973г. - София
----------------------------
Казвам се Елисавета и през далечната 1973г., на 03.04. родих момиче в град София, в стария Майчин дом, което, принудена от обстоятелствата, на 20-я ден оставих за осиновяване. Бях бременна в 5-я месец и 10 дни преди сватбата, таткото ме изостави и отиде при друга. Нямах никаква финансова подкрепа от родителите ми и нещата доведоха до там. В болницата се появи първи братовчед на майка ми (главен лекар на Софийска поликлиника), който ме убеди, че детето ми ще го отгледат много добри хора от Бургас ( той - научен сътрудник, а тя - медицинска сестра) Сега разбирам, че всичко това е голяма мистерия. Записала съм я Ваня (Иванка) Елисаветина Стойнева. Осиновителите са били тогава около 40-годишни.
Благодаря, че ще споделите публикацията !
СРЕЩА НА МАЙКА И ДЪЩЕРЯ СЛЕД 38 ГОДИНИ !
О Т К Р И Т А
Искам да изкажа хиляди благодарности на групата КЪДЕ СИ. За пореден път доказаха колко са добри в това, което правят и благодарение на тях отрих биологичната си майка, с която утре ще се срещна и съм много развълнувана. Отново хиляди благодарности останете все така отзивчиви и дано направите щастливи и много други като мен.
"19.08.1977г - Полски Тръмбеш
Търся Дарина Иванова Иванова , която е моя биологична майка. Родила ме е на 14 годишна възраст в град Полски Тръмбеш на 19.08.1977г. Знам, че тя също ме търси.
Благодаря ви !!!"
Помощ за деца от село Асеновец
Защо осиновените хора търсят своите корени?
Защо осиновените хора търсят своите корените ?
_______________________________________
Първичната травма от загубата на майката се запечатва на най-дълбоко ниво у осиновените. И ако докато не знаеш, че си осиновен, има някакво смътно чувство, което не можеш да определиш защо някак си все те човърка, то когато животът те подкоси с голата и неподправена истина, настава времето на бурята от неудържими емоции. С времето и тя отминава (или поне поутихва донякъде). Но колкото и да се опитваш да рационализараш, да благодариш на съдбата, че все пак не си останал в дома, че имаш най-страхотните родители на света, болката си остава. И всеки ден, когато за кой ли пореден път всичките въпроси, които те вълнуват, все така остават без отговор, чувството за безтегловност, за прекършени корени, се засилва все повече и повече.
Стигаме и до въпроса за целостта. Много тежък въпрос!!!! Постигането на тази цялост, когато не знаеш кой си, кои са твоите корени, е мисия невъзможна! Но затова пък режещият като нож факт, че не друг, а дори родната ти майка не те е искала, все така не ти дава мира. Търсила ли ме е през всичките тези години? Някога било ли и е мъчно за мен? ..... Въпроси, въпроси, съмнения, болка, гняв, съжаление, надежда ...... Та странно ли е, че търсим корените си, търсим начин да простим на човека, който ни е изоставил. Търсим начин някак си и ние да бъдем като всички останали и да познаваме корените си. Да, корените си, ние не търсим майка, ние си имаме такава. Но това не пречи да се надяваме, че все пак на тази жена нещо й е трепвало при мисълта за нас, боляло я е, търсила ни е. Защото и ние не спираме да търсим някаква нормалност в цялата тази ситуация.
понеделник, 30 май 2016 г.
Разсиновяването
Разсиновяването трябва ли да присъства в законодателството ни като застраховка за осиновителите, че ако нещо се обърка винаги можеш да се откажеш ?
__________________________________________________
ОТГОВОР НА ЕДНА МАЙКА-ОСИНОВИТЕЛКА !
---------------------------------------------------
Мисля, че разсиновяването е един противозаконен и противоестествен акт, който е направо абсурден!!! Какво означава това - имал си дете, което си взел по собственно желание да бъде твое и в един момент нещо не ти харесва и хоп - правиш рекламация и го връщаш обратно в магазина?!!! Това е безумие! И какво значи, че е било палаво? Нали затова сме ние, родителите - да възпитаваме и обуздаваме? Ако са имали някакви проблеми по-специално с детето, защо не са потърсили помощ? Има толкова литература по различните въпроси, има специалисти - психолози, лекари, ако е нужно. Стига да е имало желание от тяхна страна да се борят за детето си, за неговото оцеляване като човек и психика. А явно те самите не са били възпитани да бъдат отговорни хора!
Защото само един безотговорен и безсърдечен човек би се отказал от детето си! И няма значение дали то е тяхно биологично или осиновено, защото разлика между двете на практика няма! Ако разбира се осиновителите са приели да станат такива със сърцето и душата си, а не просто за да запълнят една житейска ниша, която обществото е приело, че трябва да съществува. Лично аз, откакто съм подала документи за осиновяване до днес съм се срещнала с много хора, които имат толкова тривиални и направо странни причини да осиновят дете, че направо не ми се мисли за децата, които ще отидат да живеят с тях. В началото на курса ни за кандидат осиновители много се ядосах на въпроса на психоложката "Защо искате да осиновите дете?", който задаваха на всички. Питах се кой нормален човек може да те пита подобно нещо - не е ли ясно? Оказа се, че са били много прави да го задават! Сега и аз го задавам и разбирам неговия вътрешен смисъл.
А какво да кажем, ако това палаво дете е тяхно биологично? Връщат го обратно в майката ли? Или се отказват от него? Ако децата ми станат лоши и невъзпитани хора, значи аз съм се провалила като родител, значи нещо съм изтървала по пътя назад и причината е в мен. Когато едно дете се отглежда с любов, но без да се прекалява с глезене, то само избира пътя на любовта. Защото никой не е в състояние да промени най-висшия закон на вселената: "ТОВА КОЕТО ДАВАШ Е ТОВА, КОЕТО ПОЛУЧАВАШ!
А какво да кажем, ако това палаво дете е тяхно биологично? Връщат го обратно в майката ли? Или се отказват от него? Ако децата ми станат лоши и невъзпитани хора, значи аз съм се провалила като родител, значи нещо съм изтървала по пътя назад и причината е в мен. Когато едно дете се отглежда с любов, но без да се прекалява с глезене, то само избира пътя на любовта. Защото никой не е в състояние да промени най-висшия закон на вселената: "ТОВА КОЕТО ДАВАШ Е ТОВА, КОЕТО ПОЛУЧАВАШ!
Биологични родители и осиновени търсещи своя произход
_________________________________________________
Следната статия цели да внесе малко яснота и облекчение в един казус, който поради невежество и редица други погрешни вярвания и убеждения носи много болка на много хора.
Пиша тези редове не заемайки страна, защото не е правилно да се делят хора по някакви изкуствено наложени етикети, па макар и обвързани с конкретни събития от тяхното минало и живот.
Тези две групи хора, за които искам да ви разкажа сега са като вас и мен. Едните са преживели трудни моменти в своята младост и по разнообразни причини са стигнали до решението да оставят за отглеждане родното си дете. Другата група хора са същите тези дечица, днес самите те възрастни и разумни хора, голяма част от тях със свои собствени семейства и на свой ред станали родители.
Може би си мислите, че това се случва доста рядко, че е тема табу и трябва да си остане такава, за която се говори само в тесен кръг и тайно. Реалността обаче е друга. Толкова много хора са засегнати от тази тема, че ако всеки от нас се огледа около себе си и може да види в душата на ближните си, то ще открие поне един човек преживял подобно тежко изпитание, независимо от позицията на биологичен родител оставил детето си или от положението на едно изоставено дете.
Белега, който оставя една такава травма в живота и на двете страни е много голям.
Ако някой се заблуждава, че на майките им е било лесно, не е прав. Това е голяма травма, нещо, което е против нашата женска природа и също както аборта, така и изоставянето на дете оставя рана в душата на тази жена, която е взела в миналото си подобно решение, независимо от причините.
Децата от своя страна преживяват още по-голямата травма от отхвърлянето. Дори едно бебенце да е било осиновено още от болницата дни след своето раждане, то много добре разпознава и усеща липсата на майката, на истинската си майка, която вече девет месеца го е носила в утробата си. Това маркира психиката на детето и един ден, дори вече пораснал, възрастен човек, отражението върху живота му продължава, създавайки проблеми и трудности със самоувереността, самочувствието, вярата в собствените способности, общуването и връзките с другите хора.
И двете групи хора, за които ви разказвам сега имат нужда от помощ и разбиране.
В момента в нашето общество, макар и по-слабо от преди, но все още доминират напълно погрешни модели на поведение. Тесногръдието все още съществува. Общественото мнение е все още поставяно като най-важно и заради това "Какво ще кажат хората?!" твърде много животи биват съсипвани. Вместо да се поправят старите грешки и да се балансира миналото, заради срама от "хората" се допускат нови още по-ужасни постъпки, нови рани се нанасят.
И сред биологичните родители оставили дете и сред осиновените деца има хора с различно ниво на интелект и духовност. Интелекта и духовността обаче не вървят заедно за съжаление. Доста интелигентни хора, горди със своите дипломи и постижения, са всъщност на много ниско духовно ниво (поставяйки материализма на пиедестал) и допускат отново и отново грешки спрямо изоставените от тях деца.
Заради общественото мнение и страха да не се разбере, че самите те са станали участници в такива травматични събития, много биологични родители отказват контакт с изоставените си деца, когато последните след огромно количество нечовешки усилия все пак успеят да намерят информация за своя корен и произход.
Вместо да поправят миналото с едни нови действия, с един разговор, който е толкова нужен на осиновеното дете, което все още в душата си се лута и търси да разбере защо, все пак да има някаква идея и понятие за началото на своя живот, то много от тези биологични родители изведнъж забравят елементарна човечност и състрадание и вкоравярват сърцето си...
Защо?
Един разговор не струва нищо, не коства някакви усилия. Всъщност има нещо важно. Човек трябва да е искрен, да бъде себе си и да има смелостта да е честен първо пред самия себе си, а после пред това дете.
Но това не бива да плаши никого.
За да стигнат до етапа да пожелаят да намерят истинския си произход осиновените деца са преминали през много размисли, осъзнавания, решения и вероятно тежки разговори с осиновителите си. Самите те помъдрели и пораснали преждевременно и по-бързо от връстниците си поради обстоятелствата и трудностите, с които са израснали, са често пъти едни много отговорни и зрели хора, които не осъждат никого, а просто искат да открият повече за това от къде идват, на кого приличат, какви хора са били предците им.
Само който не е имал такава празнота с живота не знае какво означава. Дори малко информация да има човек пак ще се хване за нещо, пак духа му ще намери покой. А неизвестността е най-страшното нещо, липсата на каквато и да е информация отваря голяма рана.
Именно тази рана може да оздрави биологичния родител, когато попълни липсващите части от историята на това дете. Това е най-малкото, което един човек може да направи за друг. Но е от огромно значение и полза това дете, вече пораснал човек, да намери своето място в живота и да успокои душата си.
И това спокойствие не е свързано със самата история, която ще чуе от биологичния си родител. Може би някои от вас смятат, че осиновеното дете ще е ОК ако историята е положителна, ако се открие нещо от рода на несправедливо отнемане от майката или кражба, каквито за жалост често са се случвали преди години, т. е. неща, които до някаква степен показват, че биологичната майка е била принудена и не по нейна воля се е случило отнемането.
Ще се запитате - ами ако историята е "негативна", ако майката умишлено и напълно съзнателно се е отказала от детето си?
Това няма значение.
По-важно е, че празнината ще се запълни, че тази стара рана постепенно ще се затвори, защото само неизвестността я подхранва и държи жива и болезнена. А откритието на истината за онези минали събития, каквато и да е тази истина, ще позволи постепенно миналото да бъде простено и забравено така, че да не пречи по никакъв начин на живота на никоя от засегнатите страни.
Със сигурност всяка жена изправена пред трудна ситуация в живота има своите си причини да стори нещо подобно. Както се казва, никой не знае по-добре, докато не го преживее лично. Съдбата е чудно нещо, тъкмо човек се зарече в нещо, или си позволи лукса да осъди някой на думи, да се почуди дори - ей, как може това и това този човек, и хоп, твърде бързо на него самия живота му показва как може, слагайки го в подобна ситуация, за да види лично, през погледа на онзи човек, на когото преди сам се е чудел на постъпките.
Ако човек си даде сметка, че в този живот никой не идва научен, че в движение се развиваме, с всяко падане и ставане се учим да вървим, то тогава няма да изпита нито злоба, нито омраза към другите, когато са допуснали грешки.
Най-големия проблем в момента за да се реши мирно и тихо казуса между осиновени и биологични родители е срама от общественото мнение. Под "общество" включвам и хората от семейството, пред които мнозинството от биологичните родители никога не са споделили своята тайна от миналото.
Криенето на подобна тайна само подклажда огъня, в който гори душата им заради тази минала постъпка. Тя никога няма да бъде освободена и простена, ако се крие.
Защо трябва да се срамуват, защо трябва да крият?
Дали са единствените, които в своята младост и неопитност са се поддали на слабост?
Какъв пример дават на децата си криейки едно такова голямо изпитание? Вместо да ги научат от личен опит за какви неща да внимават и как в живота лесно се допускат грешки, когато сме неопитни и наивни, те бягат поддържайки фалшив перфектен образ пред близките си.
Много по-добре е миналото да се сподели, да се направят изводи, да се извлече поуката и да се пречисти човек от тази огромна тежест в душата.
Ако някой биологичен родител се страхува дали близките ще му простят за тази грешка, то вие трябва да си простите първо, това е най-важното. Ако вие самите простите и опитате да разберете себе си от гледна точка на младостта и обстоятелствата, които са ви притиснали, то няма от какво да се страхувате или срамувате.
Като човек, който работи с много хора, с най-различни и често тежки съдби, разбрах, че тайните, неизказаните неща, важните въпроси от миналото, които ни терзаят, но избягваме да обсъждаме от страх и срам, те са в основата на едни от най-сериозните заболявания на тялото.
Няма истинско щастие и покой, ако човек не намери сили да разкаже онова, което му тежи.
Съвестта е нещо много интересно, тя регистрира всички наши постъпки, тя помни, ако ще и ние да забравяме защото е по-удобно. И тя един ден става страшен съдник, ако не сме намерили време и смелост да споделим тъмнината в душата си, да я извадим на светло, да простим и да поискаме прошка.
Обръщението ми днес цели да ви даде кураж. Ако сте биологичен родител помислете и послушайте сърцето си. Там навън има едно същество, едно вече пораснало човече, вашето дете. Това, че не сте го отгледали вие лично не прекъсва връзката ви с него. Във ваша сила сега е да направите макар и само едно нещо за това дете, но най-важното в неговия живот - да му дадете самоличност. Разказа за отминалите събития ще запълни празнотата в него, вече няма да е анонимен човек без минало, без начало.
Не се страхувайте от хорското мнение и не позволявайте никой да ви осъжда. Но за да се случи това трябва да проявите достойнство и да отстоявате себе си. Не да се криете и срамувате, а спокойно да разкажете, с увереност, защото всеки греши, всеки има тежки моменти и нито ние трябва да осъждаме другите, нито да позволяваме те да го правят и да прекланяме глава.
А действията и постъпките сега могат да изкупят много, могат да поправят много. Миналото няма да се върне, но настоящето ще се създаде здраво и ще се поставят едни добри основи.
Ще разтоварите себе си от мъката и тежестта на това минало, а на своето дете ще дадете нов шанс за по-пълноценен и спокоен живот.
И не на последно място - осиновените хора, с които се запознах през последните година-две, са невероятни хора, осъзнати, умни, състрадателни и вече са простили отдавна. Те разбират живота, разбират уроците, през които всички минаваме. В тяхно лице може да намерите само повод за гордост, защото въпреки обстоятелствата са станали големи Човеци.
Към осиновените бих се обърнала със следното послание, макар да зная, че те в голяма част са много много мъдри и осъзнати.
Понякога се случва да срещнете предразсъдъците, страха, срама на биологичния родител, който макар да е бил открит и информацията потвърдена, се крие и ви избягва. Не е никак лек за вас този момент. Надявали сте се толкова силно тази среща да ви даде така жадуваните отговори, да намерите онези частички от себе си, които винаги са ви карали да търсите и да се чувствате различни. В такъв момент Бог изпитва търпението ни.
Много кураж ще ви пожелая и вяра. По-осъзнатия и по-мъдрия човек ще съумее да прояви разбиране и търпение, колкото и да е тъжно сърцето му. Обществото казва, че възрастните знаят повече от децата, но често живота показва, че децата са по-големи учители от възрастните. Ако попаднете в тази ситуация ще са ви нужни всички вътрешни сили, вяра и търпение.
От погрешни вярвания, от страхове и срам от хорското мнение някои биологични родители несъзнателно ви нанасят нови рани, бягат, крият се, дори ви обиждат сякаш сте натрапници, престъпници... Егоизма им и нивото им на съзнание в този момент от живота не им позволява да видят нищо друго, освен себе си, освен личните си ограничени интереси и най-вече не им позволява да свалят маската, която са сложили за пред хората - маската на преуспели добре приети в обществото хора.
Не им се сърдете... Бихте ли се разсърдили на дете, което от незнание, от невежество допуска нови и нови грешки? Опитайте се да мислите за тях като за едни деца, те са точно това в духовно отношение, имат още много да учат от живота. Може и да не им стигне един живот за тези уроци.
Но за вас е важно вие каква реакция ще имате, важно е, че сте дали шанс, че сте простили. Прошката освобождава вашето сърце, дава лекота на вашия живот и вие печелите от нея. Те, след като не оценяват възможността, която им представяте, когато сте ги потърсили, нищо повече не може да направите за тях.
Надявам се тази статия да я прочетат много биологични родители и да намерят смелост да освободят живота си от миналото, поставяйки едно ново начало, заявявайки смело истината и давайки шанс да се случи връзката с новооткритото им дете.
Повярвайте заслужава си!
Осиновените хора, с които работих през годините, хората, с които се запознах във фейсбук, издирващи своите корени, са едни много силни и смели, много мъдри личности, които не само е радост да наречеш свои приятели, но още по-голяма гордост биха били за всеки биологичен родител да нарече свои деца - независимо, че не ги е отгледал физически.
Риск за биологичния родител от среща с осиновеното си дете не съществува. Никой не може да ви навреди. Всъщност ние сами си вредим най-много, криейки, срамувайки се, ние се само осъждаме отново и отново за онова минало събитие. Само истината освобождава.
Бъдете честни пред себе си и срещнете осиновеното си дете.
Прости ли човек сам на себе си, разбере ли своите мотиви и постъпки, тогава може да се изправи пред целия свят и да го заяви.
Макар и малко да са за сега, с надеждата да се увеличават, има и биологични родители, които издирват своите деца. И на вас ще пожелая същото най-важно нещо - търпение и толерантност. Понякога е нужно време на осиновеното дете за да асимилира и осъзнае нещо ново, да се надмогне егото и чувството, че с него е постепенно несправедливо. Но с търпение, вяра и любов, и с помощта на времето, сърцето на всеки може да омекне. Особено когато живота дава на всеки от нас своите сурови уроци, в един момент всеки се смирява и започва по-лесно да разбира гледната точка на другия.
Нито биологичните майки, които търсят децата си, нито осиновените деца, издирващи своите биологични родители, желаят нещо друго освен запознаване, разговор, общуване, шанс за опознаване. За всеки от тях е важно да намерят покой в душата обяснявайки си миналото, научавайки какво е станало с изоставеното някога дете.
Достойно е за възхищение всяко едно такова усилие от тяхна страна. Много смелост и смирение изисква, и честно да си признаем колко хора в нашето общество са на това ниво - малцина.
Ще призова читателите да не останат безучастни по темата. От всички нас зависи темата за осиновените деца, за изоставянето на дете в миналото, да престане да е табу и срам, който се крие дълбоко в семейството. Ако всеки от нас е искрен и отворен, ако честно споделяме и своите грешки и слабости, и поуките, които сме научили от тях, то така ще окуражим и близките около нас хора, средата, в която живеем и общуваме, на свой ред да се осмелят да са честни, да споделят и да заживеят по смело.
Много съдби могат да бъдат променени за добро.
Павлина Николова
Терапевт регресия, психология на душата,
съвместно със "Сдружение на осиновените Къде си ?"
Пиша тези редове не заемайки страна, защото не е правилно да се делят хора по някакви изкуствено наложени етикети, па макар и обвързани с конкретни събития от тяхното минало и живот.
Тези две групи хора, за които искам да ви разкажа сега са като вас и мен. Едните са преживели трудни моменти в своята младост и по разнообразни причини са стигнали до решението да оставят за отглеждане родното си дете. Другата група хора са същите тези дечица, днес самите те възрастни и разумни хора, голяма част от тях със свои собствени семейства и на свой ред станали родители.
Може би си мислите, че това се случва доста рядко, че е тема табу и трябва да си остане такава, за която се говори само в тесен кръг и тайно. Реалността обаче е друга. Толкова много хора са засегнати от тази тема, че ако всеки от нас се огледа около себе си и може да види в душата на ближните си, то ще открие поне един човек преживял подобно тежко изпитание, независимо от позицията на биологичен родител оставил детето си или от положението на едно изоставено дете.
Белега, който оставя една такава травма в живота и на двете страни е много голям.
Ако някой се заблуждава, че на майките им е било лесно, не е прав. Това е голяма травма, нещо, което е против нашата женска природа и също както аборта, така и изоставянето на дете оставя рана в душата на тази жена, която е взела в миналото си подобно решение, независимо от причините.
Децата от своя страна преживяват още по-голямата травма от отхвърлянето. Дори едно бебенце да е било осиновено още от болницата дни след своето раждане, то много добре разпознава и усеща липсата на майката, на истинската си майка, която вече девет месеца го е носила в утробата си. Това маркира психиката на детето и един ден, дори вече пораснал, възрастен човек, отражението върху живота му продължава, създавайки проблеми и трудности със самоувереността, самочувствието, вярата в собствените способности, общуването и връзките с другите хора.
И двете групи хора, за които ви разказвам сега имат нужда от помощ и разбиране.
В момента в нашето общество, макар и по-слабо от преди, но все още доминират напълно погрешни модели на поведение. Тесногръдието все още съществува. Общественото мнение е все още поставяно като най-важно и заради това "Какво ще кажат хората?!" твърде много животи биват съсипвани. Вместо да се поправят старите грешки и да се балансира миналото, заради срама от "хората" се допускат нови още по-ужасни постъпки, нови рани се нанасят.
И сред биологичните родители оставили дете и сред осиновените деца има хора с различно ниво на интелект и духовност. Интелекта и духовността обаче не вървят заедно за съжаление. Доста интелигентни хора, горди със своите дипломи и постижения, са всъщност на много ниско духовно ниво (поставяйки материализма на пиедестал) и допускат отново и отново грешки спрямо изоставените от тях деца.
Заради общественото мнение и страха да не се разбере, че самите те са станали участници в такива травматични събития, много биологични родители отказват контакт с изоставените си деца, когато последните след огромно количество нечовешки усилия все пак успеят да намерят информация за своя корен и произход.
Вместо да поправят миналото с едни нови действия, с един разговор, който е толкова нужен на осиновеното дете, което все още в душата си се лута и търси да разбере защо, все пак да има някаква идея и понятие за началото на своя живот, то много от тези биологични родители изведнъж забравят елементарна човечност и състрадание и вкоравярват сърцето си...
Защо?
Един разговор не струва нищо, не коства някакви усилия. Всъщност има нещо важно. Човек трябва да е искрен, да бъде себе си и да има смелостта да е честен първо пред самия себе си, а после пред това дете.
Но това не бива да плаши никого.
За да стигнат до етапа да пожелаят да намерят истинския си произход осиновените деца са преминали през много размисли, осъзнавания, решения и вероятно тежки разговори с осиновителите си. Самите те помъдрели и пораснали преждевременно и по-бързо от връстниците си поради обстоятелствата и трудностите, с които са израснали, са често пъти едни много отговорни и зрели хора, които не осъждат никого, а просто искат да открият повече за това от къде идват, на кого приличат, какви хора са били предците им.
Само който не е имал такава празнота с живота не знае какво означава. Дори малко информация да има човек пак ще се хване за нещо, пак духа му ще намери покой. А неизвестността е най-страшното нещо, липсата на каквато и да е информация отваря голяма рана.
Именно тази рана може да оздрави биологичния родител, когато попълни липсващите части от историята на това дете. Това е най-малкото, което един човек може да направи за друг. Но е от огромно значение и полза това дете, вече пораснал човек, да намери своето място в живота и да успокои душата си.
И това спокойствие не е свързано със самата история, която ще чуе от биологичния си родител. Може би някои от вас смятат, че осиновеното дете ще е ОК ако историята е положителна, ако се открие нещо от рода на несправедливо отнемане от майката или кражба, каквито за жалост често са се случвали преди години, т. е. неща, които до някаква степен показват, че биологичната майка е била принудена и не по нейна воля се е случило отнемането.
Ще се запитате - ами ако историята е "негативна", ако майката умишлено и напълно съзнателно се е отказала от детето си?
Това няма значение.
По-важно е, че празнината ще се запълни, че тази стара рана постепенно ще се затвори, защото само неизвестността я подхранва и държи жива и болезнена. А откритието на истината за онези минали събития, каквато и да е тази истина, ще позволи постепенно миналото да бъде простено и забравено така, че да не пречи по никакъв начин на живота на никоя от засегнатите страни.
Със сигурност всяка жена изправена пред трудна ситуация в живота има своите си причини да стори нещо подобно. Както се казва, никой не знае по-добре, докато не го преживее лично. Съдбата е чудно нещо, тъкмо човек се зарече в нещо, или си позволи лукса да осъди някой на думи, да се почуди дори - ей, как може това и това този човек, и хоп, твърде бързо на него самия живота му показва как може, слагайки го в подобна ситуация, за да види лично, през погледа на онзи човек, на когото преди сам се е чудел на постъпките.
Ако човек си даде сметка, че в този живот никой не идва научен, че в движение се развиваме, с всяко падане и ставане се учим да вървим, то тогава няма да изпита нито злоба, нито омраза към другите, когато са допуснали грешки.
Най-големия проблем в момента за да се реши мирно и тихо казуса между осиновени и биологични родители е срама от общественото мнение. Под "общество" включвам и хората от семейството, пред които мнозинството от биологичните родители никога не са споделили своята тайна от миналото.
Криенето на подобна тайна само подклажда огъня, в който гори душата им заради тази минала постъпка. Тя никога няма да бъде освободена и простена, ако се крие.
Защо трябва да се срамуват, защо трябва да крият?
Дали са единствените, които в своята младост и неопитност са се поддали на слабост?
Какъв пример дават на децата си криейки едно такова голямо изпитание? Вместо да ги научат от личен опит за какви неща да внимават и как в живота лесно се допускат грешки, когато сме неопитни и наивни, те бягат поддържайки фалшив перфектен образ пред близките си.
Много по-добре е миналото да се сподели, да се направят изводи, да се извлече поуката и да се пречисти човек от тази огромна тежест в душата.
Ако някой биологичен родител се страхува дали близките ще му простят за тази грешка, то вие трябва да си простите първо, това е най-важното. Ако вие самите простите и опитате да разберете себе си от гледна точка на младостта и обстоятелствата, които са ви притиснали, то няма от какво да се страхувате или срамувате.
Като човек, който работи с много хора, с най-различни и често тежки съдби, разбрах, че тайните, неизказаните неща, важните въпроси от миналото, които ни терзаят, но избягваме да обсъждаме от страх и срам, те са в основата на едни от най-сериозните заболявания на тялото.
Няма истинско щастие и покой, ако човек не намери сили да разкаже онова, което му тежи.
Съвестта е нещо много интересно, тя регистрира всички наши постъпки, тя помни, ако ще и ние да забравяме защото е по-удобно. И тя един ден става страшен съдник, ако не сме намерили време и смелост да споделим тъмнината в душата си, да я извадим на светло, да простим и да поискаме прошка.
Обръщението ми днес цели да ви даде кураж. Ако сте биологичен родител помислете и послушайте сърцето си. Там навън има едно същество, едно вече пораснало човече, вашето дете. Това, че не сте го отгледали вие лично не прекъсва връзката ви с него. Във ваша сила сега е да направите макар и само едно нещо за това дете, но най-важното в неговия живот - да му дадете самоличност. Разказа за отминалите събития ще запълни празнотата в него, вече няма да е анонимен човек без минало, без начало.
Не се страхувайте от хорското мнение и не позволявайте никой да ви осъжда. Но за да се случи това трябва да проявите достойнство и да отстоявате себе си. Не да се криете и срамувате, а спокойно да разкажете, с увереност, защото всеки греши, всеки има тежки моменти и нито ние трябва да осъждаме другите, нито да позволяваме те да го правят и да прекланяме глава.
А действията и постъпките сега могат да изкупят много, могат да поправят много. Миналото няма да се върне, но настоящето ще се създаде здраво и ще се поставят едни добри основи.
Ще разтоварите себе си от мъката и тежестта на това минало, а на своето дете ще дадете нов шанс за по-пълноценен и спокоен живот.
И не на последно място - осиновените хора, с които се запознах през последните година-две, са невероятни хора, осъзнати, умни, състрадателни и вече са простили отдавна. Те разбират живота, разбират уроците, през които всички минаваме. В тяхно лице може да намерите само повод за гордост, защото въпреки обстоятелствата са станали големи Човеци.
Към осиновените бих се обърнала със следното послание, макар да зная, че те в голяма част са много много мъдри и осъзнати.
Понякога се случва да срещнете предразсъдъците, страха, срама на биологичния родител, който макар да е бил открит и информацията потвърдена, се крие и ви избягва. Не е никак лек за вас този момент. Надявали сте се толкова силно тази среща да ви даде така жадуваните отговори, да намерите онези частички от себе си, които винаги са ви карали да търсите и да се чувствате различни. В такъв момент Бог изпитва търпението ни.
Много кураж ще ви пожелая и вяра. По-осъзнатия и по-мъдрия човек ще съумее да прояви разбиране и търпение, колкото и да е тъжно сърцето му. Обществото казва, че възрастните знаят повече от децата, но често живота показва, че децата са по-големи учители от възрастните. Ако попаднете в тази ситуация ще са ви нужни всички вътрешни сили, вяра и търпение.
От погрешни вярвания, от страхове и срам от хорското мнение някои биологични родители несъзнателно ви нанасят нови рани, бягат, крият се, дори ви обиждат сякаш сте натрапници, престъпници... Егоизма им и нивото им на съзнание в този момент от живота не им позволява да видят нищо друго, освен себе си, освен личните си ограничени интереси и най-вече не им позволява да свалят маската, която са сложили за пред хората - маската на преуспели добре приети в обществото хора.
Не им се сърдете... Бихте ли се разсърдили на дете, което от незнание, от невежество допуска нови и нови грешки? Опитайте се да мислите за тях като за едни деца, те са точно това в духовно отношение, имат още много да учат от живота. Може и да не им стигне един живот за тези уроци.
Но за вас е важно вие каква реакция ще имате, важно е, че сте дали шанс, че сте простили. Прошката освобождава вашето сърце, дава лекота на вашия живот и вие печелите от нея. Те, след като не оценяват възможността, която им представяте, когато сте ги потърсили, нищо повече не може да направите за тях.
Надявам се тази статия да я прочетат много биологични родители и да намерят смелост да освободят живота си от миналото, поставяйки едно ново начало, заявявайки смело истината и давайки шанс да се случи връзката с новооткритото им дете.
Повярвайте заслужава си!
Осиновените хора, с които работих през годините, хората, с които се запознах във фейсбук, издирващи своите корени, са едни много силни и смели, много мъдри личности, които не само е радост да наречеш свои приятели, но още по-голяма гордост биха били за всеки биологичен родител да нарече свои деца - независимо, че не ги е отгледал физически.
Риск за биологичния родител от среща с осиновеното си дете не съществува. Никой не може да ви навреди. Всъщност ние сами си вредим най-много, криейки, срамувайки се, ние се само осъждаме отново и отново за онова минало събитие. Само истината освобождава.
Бъдете честни пред себе си и срещнете осиновеното си дете.
Прости ли човек сам на себе си, разбере ли своите мотиви и постъпки, тогава може да се изправи пред целия свят и да го заяви.
Макар и малко да са за сега, с надеждата да се увеличават, има и биологични родители, които издирват своите деца. И на вас ще пожелая същото най-важно нещо - търпение и толерантност. Понякога е нужно време на осиновеното дете за да асимилира и осъзнае нещо ново, да се надмогне егото и чувството, че с него е постепенно несправедливо. Но с търпение, вяра и любов, и с помощта на времето, сърцето на всеки може да омекне. Особено когато живота дава на всеки от нас своите сурови уроци, в един момент всеки се смирява и започва по-лесно да разбира гледната точка на другия.
Нито биологичните майки, които търсят децата си, нито осиновените деца, издирващи своите биологични родители, желаят нещо друго освен запознаване, разговор, общуване, шанс за опознаване. За всеки от тях е важно да намерят покой в душата обяснявайки си миналото, научавайки какво е станало с изоставеното някога дете.
Достойно е за възхищение всяко едно такова усилие от тяхна страна. Много смелост и смирение изисква, и честно да си признаем колко хора в нашето общество са на това ниво - малцина.
Ще призова читателите да не останат безучастни по темата. От всички нас зависи темата за осиновените деца, за изоставянето на дете в миналото, да престане да е табу и срам, който се крие дълбоко в семейството. Ако всеки от нас е искрен и отворен, ако честно споделяме и своите грешки и слабости, и поуките, които сме научили от тях, то така ще окуражим и близките около нас хора, средата, в която живеем и общуваме, на свой ред да се осмелят да са честни, да споделят и да заживеят по смело.
Много съдби могат да бъдат променени за добро.
Павлина Николова
Терапевт регресия, психология на душата,
съвместно със "Сдружение на осиновените Къде си ?"
МОЛБА ОТ МАЙКА (ОСИНОВИТЕЛКА )
Здравейте приятели ! Това е самата истина !! Като осиновителка моля , ако има и други осиновители който желаят да подкрепим нашите деца осиновени и не само тях , а и всички изоставени по домовете които всички знаем какъв живот живеят. За това ви моля да застанем рамо до рамо с нашите деца и да докажем на цяла България , че ние може да променим тази истина . Не е нужно нашите деца цял живот да живеят в лъжа и заблуда и да се чувстват винаги пренебрегнати от обществото, само защото са плод на някоя човешка грешка !! Знам , че има много осиновители, които са на моето мнение , затова дайте за пореден път да покажем обичта си, и любовта към нашите деца. Ще сме горни, че ще променим нещата за по добро. Сигурна съм, че ще ме подкрепят много осиновители , защото и ние трябва да се борим за щастието и доброто на нашите деца !! Това са нашите деца !!!
НЕКАЗАНО
Аз не научих твоята съдба,
Не съм познала бащиното рамо –
Раздялата със твойта дъщеря
Направи ли те по-свободна, мамо?
Когато беше вярна на целта
И предана към дума обещана,
Когато беше праведна в света,
Дали бе истинна пред мене, мамо?
Прикрита болката, ранена гордостта
И вярност към обидата ти само –
Забравила за свойта дъщеря,
Наистина ли си живяла, мамо?
Отмина времето – мъгла-покров
Застила всичко недоизживяно –
Погазена човешката любов
Дали е път към Бога, мила мамо?
Аз уважавам твоята съдба…
Лидия Линдрова
13.01.2010
ТЪРСИХ ТЕ И ТЕ ОТКРИХ !
Търсих те къде ли не, търсих те навсякъде и те открих, за да постигна цялостта, за която цял живот мечтая. Къде си питах
се и те намерих и пъзела се нареди. Сега съм цяла и благодаря, на всички Вас за помощта. Времето ще ни разкаже, пътят ни нататък, а ние можем само да сме цели.
Писмо
Писмо
Реших се и след толкова години,
най- трудното писмо написах днес...
Надявам се при тебе да пристигне-
писмото е без име, без адрес...
Родила си ме, но не ме познаваш...
Не те осъждам... Боже, опази!
( Решението рожба да оставиш,
навярно доживот ще ти тежи...)
И, всъщност, нямам много да ти казвам...
Бих искала за мен да знаеш само,
че жива съм... Че някак си се справям...
Отдавна ти простих... Добре съм, мамо!
Мариела Челебиева
ВЪЛНУВАЩА СРЕЩА СЛЕД 24 ГОДИНИ НА МАЙКА И СИН !
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОМЕНИ В СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС
Създава се нова алинея втора:
„Осиновител може да стане лице, което няма здравословни или други проблеми, които да възпрепятстват грижите за осиновеното лице“.
Създава се нова алинея трета:
„Осиновяване се допуска след изготвяне на становище от психолог относно отношението на лицето, което желае да стане осиновител, към осиновяването и успешна подготовка от психолог за осиновяването“.
§ 2. В чл.83 се правят следните изменения и допълнения:
Алинея втора се променя по следния начин: „Агенцията за социално подпомагане поддържа Национална електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, както и регистър на всички осиновени лица, включително осиновените лица преди приемането на този закон.“
§ 3. В Раздел І Условия за осиновяване, се създава нова глава със заглавие: „Национален регистър на осиновените лица“.
§ 4. Създава се нов чл.88а в глава „Национален регистър на осиновените лица“:
„Всички осиновени лица, включително лицата, осиновени преди приемане на този закон, се вписват в национален регистър на осиновените лица, който се поддържа от Агенцията за социално подпомагане и съддържа следните задължителни данни за осиновените лица: дата на раждане, месторождение, биологична майка, биологичен баща, информация за братя и сестри на осиновеното лице, ако такава е известна, имената на осиновеното лице съгласно първоначално съставения акт за раждане, данни за здравословното състояние, наследствени заболявания.“
§ 5. Създава се нов чл.88б в глава „Национален регистър на осиновените лица“:
„При изоставяне на дете или дадено съгласие от родителите за пълно осиновяване, задължително Агенцията за социално подпомагане събира данни от родителите относно обстоятелствата: наследствени и генетични заболявания, братя и сестри, имената на родителите, здравословно състояние на родителите, както и друга информация, която родителите на детето намерят за необходимо да оставят за него. При деца, родителите на които са починали, информацията се събира служебно от съответните общински администрации по постояен адрес на родителите, както и от здравните заведения и лични лекари. За изоставени деца, родителите на които са неизвестни, се издирва служебно наличната информация. По искане на осиновения след навършване на 18-годишна възраст, Агенцията за социално подпомагане извършва допълнителна проверка. За осиновяванията преди влизане в сила на този закон, Агенцията за социално подпомагане в срок от шест месеца събира тези данни за осиновените лица от здравните заведения, ЕСГРАОН и всички други държавни и общински институции, където има съхранени данни“.
§ 6. Създава се нов чл.88в в глава „Национален регистър на осиновените лица“:
Създава се алинея първа: „Осиновените лица след навършване на 18-годишна възраст, имат право да се запознаят с информацията за тях в националния регистър на осиновените лица. При необходимост и в интерес на осиновеното лице, тази информация може да бъде предоставена и преди навършване на тази възраст, ако
психолог прецени, че предоставянето на информацията ще бъде в интерес на детето.“.
Създава се алинея втора: Осиновителите има право на ограничен достъп до информацията, вписана в националния регистър на осиновените лица, като могат да получат данни за: здравословното състояние на родителите на осиновеното лице, наследствени и генетични заболявания“.
§ 7. В чл.90 ал.1 се правят следните допълнения:
Създава се нова точка четвърта: психолог относно подготовката и отношението на осиновяващите лица към осиновяването, като в случай, че осиновяваното лице е навършило петгодишна възраст, задължително с него се провежда подготовка от детски психолог относно осиновяването“.
§ 8. Член 97 се изменя и допълва по следния начин:
Алинея първа се променя по следния начин: Окръжният съд разглежда молбата за осиновяване в открито заседание при закрити врата в 14-дневен срок от постъпването й. При пълно осиновяване съдът изисква доклад от дирекция „Социално подпомагане“ и събира доказателства по реда на Гражданския процесуален кодекс. Съдът изслушва и психолога, който е изготвил становище по осиновяването. Съдът изслушва и заключението на прокурора и се произнася с мотивирано решение.“.
§ 9. В чл.101 алинея първа се правят следните изменения и допълнения:
„При пълно осиновяване между осиновения и неговите низходящи, от една страна и осиновителя и неговите роднини – от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват. Пречките за сключване на брак поради родство по чл.7 ал.2 т.1 и 2 не отпадат, като при сключване на брак административният орган, пред който ще се сключва брака, проверява в ЕСГРАОН и националния регистър на осиновените лица за евентуално родство, свързано с биологичния произход, което може да е пречка за сключване на брака.“.
§ 10. В Чл. 101 алинея втора се правят следните изменения и допълнения:
„Съдът постановява да се състави нов акт за раждане, в който осиновителят се вписва като родител. Единният граждански номер на осиновеното лице се запазва, като се променят бащиното и фамилното име на осиновеното лице. При важни причини осиновителят може да поиска да бъде променено и личното име на осиновеното лице в производството по осиновяване“.
§.11. в Чл.104 се правят следните изменения и допълнения:
„В продължение на две години от пълното осиновяване дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на осиновителя наблюдава отглеждането на детето и зачитането на неговите права и законни интереси, като се извършват проверки най-малко веднъж на три месеца за условията, при които се отглежда детето, отношенията между осиновители и осиновен, като по преценка на наблюдаващите служители може да се изиска становище от детски психолог относно отношенията в семейството и доколко осиновяването е в интерес на детето.“.
§ 12. В чл.105 се правят следните изменения и допълнения:
Създава се нова алинея първа: „Осиновеното лице има право на информация относно осиновяването, като със съдействието на детски психолог тази информация му бъде казана след навършване на четиригодишна възраст. След навършване на 18-годишна възраст, всяко осиновено лице може да изиска от съответния окръжен съд, както и от националния регистър на осиновените лица пълната информация за биологичния си произход и осиновяването, които се намират там, както и да изисква от съответните здравни и социални заведения информация, която е свързана с произхода и здравословното му състояние, включително данни за биологични братя и сестри. Всяко пълнолетно лице има право да поиска и получи информация дали е осиновено и дали има биологични братя и сестри, като тази информация може да се получи от националния регистър на осиновените лица или от ГРАО към съответната община “.
Създава се нова алинея втора: „При желание на осиновеното лице за контакти с биологичните му родители, подава заявление до дирекция „Социално подпомагане“, която в срок от три месеца издирва биологичните родители със съдействието на държавните и общински администрации. Осиновеното лице има право на среща с биологичния родител. Служителите на дирекцията съдействат за осъществяването на среща между осиновеното лице и биологичния родител, включително с помощта на психолог и медиатор. В случай, че биологичните родители са неизвестни или са починали, дирекция „Социално подпомагане“ уведомява осиновеното лице, като служебно събира информация относно биологичните родители и я предоставя на осиновеното лице. В случаите, когато биологичните родители са в чужда държава, те се издирват със съдействието на Министерство на външните работи и съответните посолства и консулски служби. В случай, че след осъществяване на среща между осиновеното лице и биологичния родител, някоя от двете страни не желание продължаването на контактите, подава декларация по образец, в която заявява нежеланието си да бъде търсена и да бъде осъществяван контакт с нея. Всяка от страните има правото по всяко време да оттегли подадената декларация“.
В Раздел ІV Прекратяване на осиновяването се правят следните изменения и допълнения:
§ 13. В Чл.106 алинея първа точка втора се изменя и допълва по следния начин:
„в интерес на осиновеното лице в случай, че осиновителят по обективни или субективни причини не може да полага необходимите грижи за него, или отношенията между осиновителят и осиновеното дете са лишени от съдържание и не може да се създаде връзка като между родител и дете.“.
§ 14. В чл.106 алинея четвърта се изменя и допълва по следния начин:
„В случаите на чл.106 ал.1 т.2 от този кодекс, прекратяване на осиновяването могат да поискат: прокурорът, дирекция „Социално подпомагане“ или осиновителят – в срок от една години от датата на постановяване на съдебното решение за допускане на осиновяване. До навършване на 18-годишна възраст на детето от дирекция „Социално подпомагане“, както и съответния районен прокурор могат да предявят иск за лишаване от родителски права, когато това е в интерес на детето. При случаите на прекратено осиновяване от осиновителите в едногодишен срок от съдебното решение за допускане на осиновяването, осиновяването се прекратява, като детето запазва трите си имена, дадени при осиновяването, както и единният си граждански номер. За родители в акта за раждане се вписват биологичните родители на детето. В случаите на лишаване от родителски права на осиновителят, последиците се уреждат съгласно Глава девета от този кодекс.“.
§ 15. В чл.106 алинея шеста се изменя и допълва по следния начин:
„Прокурорът има право да поиска прекратяване на осиновяването в защита на обществения интерес до изтичане на една година от постановяване на съдебното решение за осиновяване или лишаване от родителски права на осиновителят, при тежки провинения на осиновителят. В случаите по ал.1 т.1 искът се предявява в сроковете по ал.3 и 4, а по ал.1 т.2 – до навършване на пълнолетие на детето.“.
§ 16. В чл.106 алинея седма се отменя.
§ 17. В чл.106 алинея осма се отменя.
§ 18. В чл.106 алинея девета се изменя и допълва по следния начин:
„По делата за прекратяване на осиновяването, участва прокурор, както и се изисква становище и се изслушва детски психолог.“.
§ 19. Член 107 алинея първа се отменя.
§ 20. Член 108 се изменя и допълва по следния начин:
„При настъпила смърт на осиновителя или осиновения по време на процес за прекратяване на осиновяването по чл.106 ал.1 точка първа от този кодекс, делото може да бъде продължено от наследниците на ищеца.“.
§ 21. Действие на прекратяването. Член 109 се изменя и допълва по следния начин:
„Действието на осиновяването се прекратява с влизане в сила на решение за прекратяване на осиновяването. След изтичане на една година от постановяване на решение за допускане на осиновяване, отношенията между осиновител и осиновено лице се уреждат съгласно Глава девета от този кодекс – „Отношения между родител и деца“.
§ 22. Създава се нов чл.109А със следното съдържание:
„При прекратяване на осиновяването по реда на тази глава или лишаване на осиновителят от родителски права, осиновеното лице може да бъде повторно осиновено, като при повторно осиновяване, задълженията на осиновителя, лишен от родителски права, спрямо осиновеното лице, се прекратяват. В случай, че осиновеното лице не бъде осиновено повторно, осиновителят, лишен от родителски права, дължи издръжка на осиновеното лице в размер, определен с Наредба на Министерство на труда и социалното подпомагане, като при смърт на осиновителя или осиновеното лице, наследствените права са както между родител и дете.“.
В Преходните и заключително разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
§ 24. Този закон влиза в сила от …………………..г., като в шестмесечен срок всички държавни и общински институции се задължавата да направят необходимите промени, да създадат предвидените в закона регистри и да създадат условия за прилагане на новите разпоредби.
Абонамент за:
Публикации (Atom)