Аз не научих твоята съдба,
Не съм познала бащиното рамо –
Раздялата със твойта дъщеря
Направи ли те по-свободна, мамо?
Когато беше вярна на целта
И предана към дума обещана,
Когато беше праведна в света,
Дали бе истинна пред мене, мамо?
Прикрита болката, ранена гордостта
И вярност към обидата ти само –
Забравила за свойта дъщеря,
Наистина ли си живяла, мамо?
Отмина времето – мъгла-покров
Застила всичко недоизживяно –
Погазена човешката любов
Дали е път към Бога, мила мамо?
Аз уважавам твоята съдба…
Лидия Линдрова
13.01.2010
Няма коментари:
Публикуване на коментар