ОТ ЕДНА БИОЛОГИЧНА МАЙКА

ОТ ЕДНА БИОЛОГИЧНА МАЙКА
_____________________________

Много от БМ, крият от семействата си, че са изоставили дете, само за да не подронят авторитета на "безупречна майка и жена"! Когато изоставеното дете я открие и иска да се срещне с нея, за да поговорят, тази майка за втори път отхвърля детето си! Вие на това майка ли казвате? Нищо лично към никого, аз също съм БМ, но тези БМ, които лъжат и отхвърлят за втори път детето си - не ги трая!

Една майка, която е била принудена да изостави детето си, не го забравя, не го отхвърля отново! Както казах, аз също съм БМ, но всички от моето семейство, от приятелите ми, от познатите ми, знаят, че имам дете, което е осиновено и един ден, ако то пожелае да ме познава, да потърси помощ и подкрепа, винаги ще е добре дошло в моят дом!

И не ми пука на кой му изнася или не! Или хората ме приемат такава каквато съм, дори и съпругът ми, или нямат място в моят живот! Никога от никого не съм крила за това дете и няма и да го направя, защото това дете съм го създала с любов и въпреки, че по известни причини съм го загубила, то винаги е в сърцето ми и в мислите ми! И така ще бъде, докато съм жива!

Всеки бърка на млади години, но важното е да си признаваме грешките, да бъдем по-добри!

И какъв живот е това, ако трябва да живееш в лъжа и страх, че един ден истината ще излезе на бял свят! Не задължавам никого да мисли като мен, но няма как да съм на страната на тези БМ, които са изоставили детето си и живеят в лъжа, тези които са готови за втори път да отхвърлят това създание, само и само да не си уронят "престижа"!

Молба от биологичната майка - Николинка Топалова към всички БМ

Молба от биологичната майка - Николинка Топалова 
към всички БМ
______________________________________________

"Здравейте приятели ! Днес искам да се обърна към всички БМ и да ги помоля за една дискусия, да ги помоля да преосмислят своят живот. Искам да ви помоля да не забравяме, че както сме родили сегашните си деца, така сме родили и другото, което сме изгубили.

Искам да ви помоля да помислите и да се решите да търсите децата си открито, да споделите с вашите семейства болката, която носите в себе си. Може и да се разсърдят, но със сигурност ще ви простят и подкрепят, защото ви обичат.

Нека обобщим какво искат осиновените деца. Искат да открият произхода си, да се видят с БМ поне веднъж, искат да знаят дали съжаляваме за случилото се преди години. Много ли е според вас? Според мен не е много. Ние БМ, даваме ли си сметка тези деца, колко са по-благородни и добри от нас?

По-благородни и добри, защото въпреки всичко те са ни простили, отворили са си сърцата за нас. Толкова ли е трудно да изречем думичката "прости ми"? Толкова ли е страшно да поискаме прошка, да разкажем на семействата си и да ги помолим да ни разберат и подкрепят, толкова ли е сложно и трудно да бъдем себе си, толкова ли е трудно да живеем живот без лъжи и тайни? 

Не, не е трудно и невъзможно, стига да го желаем наистина! Ще попитате какво ще се промени, ако го направим? Ще ви отговоря. Ще дишаме свободно, без да ни е страх, че случайно нашата така добре скрита тайна, може да излезе наяве. Ще спечелим разбирането и подкрепата на семействата ни, защото те ни обичат и ще ни разберат. Уважението на тези невинни изгубени деца, че въпреки страха, който носим в себе си, сме намерили начин да се изправим и признаем грешката си.

Какво по-хубаво от това да има спокойствие и нормален живот, нормални човешки взаимоотношения между всички! Моля ви да помислите, коментирайте, нека направим една дискусия в името на доброто, което заслужават тези деца! Трудно изглежда поради страха, страх от това как ще реагират семействата ни!

Ще ни подкрепят, защото всеки подкрепя и уважава истината! Нека бъдем себе си, нека докажем, че имаме сърца! Не е трудно да кажем ПРОСТИ, не е трудно да живеем без лъжи и тайни! Нека има щастие за всички! Глупаво е да се подменя закона, да ни влачат по шест месеца по психолози, ние не сме луди, нито пък ще ни е по-лесно да разговаряме пред някакви социални, които ще дебнат всяка наша дума, ще я изопачават, както на тях им е изгодно и накрая може и луди да ни изкарат!

Нека не позволяваме на трети лица да се месят между нашите отношения с изгубените ни деца! Нека не позволяваме да изкарват нашият живот на показ и достояние пред всички, че и да печелят от нашата болка! Моля ви, нека всяка БМ прочете написаното от мен и нека всяка си отговори по съвест! Моля всички за размисъл, докато не са подменили закона и стане късно, тогава няма да има връщане назад!

Благодаря ви!

Николинка Топалова 

О Т К Р И Т - Биологичен баща !

О Т К Р И Т - Биологичен баща !
10.01.1971г.-Стара Загора 
===========================

Скъпи приятели, след денонощни и мъчителни усилия открих биологичния си баща. За жалост е починал, но имам брат и сестра с които ще се запозная скоро. Искам да изкажа своите огромни благодарности на всички от "Сдружение на осиновените Къде си " в което и аз участвам , които ми помогнахте. Нямам думи с които бих могла да изкажа своята благодарност. 

Приятели, бъдете благословени. А на всички вас мили осиновени и търсещи ще кажа само едно БОРЕТЕ се, не се отказвайте. Живота е борба и ние сме борци за истината за своя произход!

33-годишно момиче, родено в Пазарджик и осиновено в Италия, търси биологичните си родители

Тя се казва Миленка Ненкова Михайлова с рождена дата 1 май 1983 година. Това, което знае, е, че има сестра - Иванка, която също е родена в Пазарджик през 1986 година. 

"Били сме изоставени и двете в дом за сираци в Калотина. Открих сестра си след дълго търсене. Тя живее в Америка, а аз в Италия. Семейни сме и искаме да знаем нещо повече за биологичния си произход", казва Миленка.

33-годишното момиче търси помощ в едноименната Фейсбук страница на Сдружението на осиновените "Къде си?". По този начин се надява, че някой, който прочете историята, ще има информация за истинските  родители.

Ежедневно осиновени хора от цялата страна публикуват личните си съдби в "Къде си?". Създателки на страницата са Дарина Атанасова и Ивелина Драганова. Те са осиновени и живеят в Стара Загора. Наясно са с психиката на изоставените. Когато разбереш, че си осиновен, минаваш през различни стадии. Първо се страхуваш, след това емоцията прераства в гняв и чувство за отмъщение. По-късно ти минава и прощаваш. Едва накрая се ражда нуждата да намериш корените си. Ние не търсим майките си, а искаме да знаем какъв е произходът ни. Жените, които са изоставили децата си, имат право да откажат среща. Но сме длъжни да пробваме, защото може да имаме братя и сестри, които да пожелаят да ни познават, разказва Дарина.

Според нея и останалите в сдружението е важно да се даде шанс на осиновените да знаят кои са биологичните им родители. През годините се е натъквала на скандални истории, които затвърждават мнението им, че истината за произхода трябва да бъде разкрита. За малко да се стигне до кръвосмешение, когато осиновени момче и момиче разбраха, че всъщност са брат и сестра. Бяха се влюбили и даже искаха да се женят. Една от бабите знаеше кои са родители им и като видя накъде отиват нещата, проговори. Ако не беше казала истината, можеше да извършат голям грях. И то без вина. Просто знаеха, че са осиновени, но никога не бяха потърсили истинските си родители, разказва Дарина./

Източник: Пазарджишка Марица http://pazardjik.marica.bg/article/read/10097

МОМЧЕТО МИ ДАЙ ДА ТЕ ПРЕГЪРНА !

ЩАСТЛИВА РАЗВРЪЗКА 
Първа среща след 45 годишна раздяла !
====================================

Здравейте приятели, обещахме ви да ви разкажем как премина първата среща на Ивелин с неговата БМ .
Най трогателното, което се случи след като тя разбра, че това е нейният си беше нейната реакция, каза :

МОМЧЕТО МИ ДАЙ ДА ТЕ ПРЕГЪРНА !

Жената го е търсила през всичките тези години. Спомена , че се е върнала в родилното, но от там са и казали , че той вече е осиновен в Пловдив / което не е вярно /. Разказа абсолютно всичко, каза кой е бащата. Започна да го разпитва, да се интересува от него , задаваше му въпроси. Каза също, че дъщерите и не знаят, но иска да им каже. Естествено Ивелин и каза, че това ще остави на нея, тя да реши дали иска да го запознае със сестрите му. Размениха си телефоните и срещата приключи с целувки и прегръдки.

Пожелавам на всички търсещи да открият точна такава БМ като на Ивелин.


И искрената реакция на едно пораснало момче: 

Здравейте приятели. ПЪРВО ИСКАМ ДА БЛАГОДАРЯ НА НАШАТА АДМИНИСТРАТОРКА ЗА НЕЙНАТА ДОБРОТА И ХУМАННОСТ И ВТОРО КАТО ПРОФЕСИОНАЛИСТ. Днес бе плътно до мен и намери най - добрия подход при срещата ни с БМ Ана. Благодаря! Аз още съм под НАЙ - ВИСОКАТА ЕМОЦИЯ НА ЛЮБОВТА. На всички пожелавам да изпитат тази трансформация от чувството на пълнота и чувството на ЛЮБОВ. Мислих, че съм надживял, че съм пораснал, но УВИ приятели още съм с пълни със сълзи очи от любов. ОЩЕ ВЕДНЪЖ БЛАГОДАРЯ НА АДМИНА. Щом аз успях колеги и приятели и Вие можете. Искайте и ще ви се даде!